История
Ракията е най-българската напитка, но малцина знаят, че карнобатлии са едни от първите, овладели майсторлъка по изваряването й.
Доказателство, че точно в земите около днешен Карнобат са възникнали първите ракиджийници, дават хрониките на персийския учен и историк Ал-Идриси. Той разказва как рецептурата на питието е пренесена у нас от арабски търговци и пътешественици в средата на 14 век. По това време Карнобат е бил административен център и прочуто стопанско и търговско средище. По време на ежегодния Панаир на търговията и занаятите, градът бил посетен от група арабски търговци. Водени от желание да продадат медните си казани, те обучили неколцина карнобатски лозари и винари да приготвят дестилат от гроздето, което "виреело изобилно по тези места". По-късно, в пътеписите си, персийските търговци разказали за грижливо поддържаните Карнобатски лозя, засадени с Мискет, Ркацители, Димят, Юни Блан, Мускат и пр. През вековете те се утвърждават като типични ракиени сортове. Седем века по-късно влизат и в рецептурите на ракиите, създадени във "Винпром Карнобат": "Карнобатска гроздова", "Карнобатска Мускатова", "Карнобатска Специална", "Карнобатска Отлежала", "Кехлибар", "Аристократ".
Десетките чужди пътешественици - немци, французи, англичани, поляци и австро-унгарци, минавали по българските земи между XV и XIX век, свидетелстват за оживената търговия с вина и ракии, която се извършвала в Карнобат. В бележките си те описват как в пазарни дни в Карнобат прииждали хиляди хора от всички краища на Османската империя, за да си купят от прочутата ракия на местните лозари. Още тогава писмените исторически извори говорят за "Ракията от Карнобат", "Карнобатската ракия", "Ракията, направена в Карнобат". Тези факти са намерили отражение във фолклора и в песенното народно творчество на жителите от региона.
В Карнобатския край традициите в отглеждане на лозя датират от векове, а създаването на ракии и вина е неразделна част от историята и поминъка на местното население. Уникалното съчетание на плодородни почви с благоприятни климатични условия, и изобилието от висококачествено грозде, превръщат Карнобатските лозари в най-големите и изкусни производители. За майсторството във винопроизводството свидетелства и богатото историческо и археологическо наследство на региона. Разкопките на многобройните тракийски могили край днешен Карнобат изобилстват с червенофигурна керамика, на която е изобразен богът на виното Дионис. Няколко века по-късно, по тези земи е издигната величествената средновековна крепост "Маркели", която, според старинните хроники, се превръща в истински пазител на вината, създадени от Карнобатските майстори.